След Франция (1835), Англия (1843), Швеция (1847) и Германия (1852), България пета в света поставя началото на агрономически изследвания със създаването на първото опитно поле през (1882 г.) и Земеделска опитна станция (1902 г.) в Садово, чиито правоприемник е ИРГР.
Изграждането и развитието на селскостопанската наука в Садово преминава през няколко етапа:
І ЕТАП (1882 -1901)
През периода от 1882 г. до 1902 г. “изпитателното” поле при Земеделското училище осветлява редица проблеми по интродукцията на нови непознати за нашето тогавашно земеделие култури – памук, фъстъци, кръмно и захарно цвекло, хмел, люцерна, детелина. Значителна е изследователската работа по изучаването и въвеждането на чуждестранни сортове пшеница, ръж, ечемик, царевица и паралелно с това изучаване на местните растителни ресурси.
ІІ ЕТАП (1902 – 1911}
През септември 1902 г. Садовската земеделска опитна станция е официално открита и това представлява качествено нов, преломен момент в развитието на селското стопанство в нашата страна.
С поемане ръководството на Садовската опитна станция Малков развива активна изследователска дейност в резултат на което публикува в български и чуждестранни списания около 50 научни и популярни статии и брошури в областта на фитопотологията и получава световна известност. Извършена е огромна по своите мащаби работа по изучаване на културните растения, разпространени у нас, по интродуциране и внедряване на нови култури и сортове от други страни.
Като се има в предвид, че до 1905 г. Садовската опитна станция е единствената в България в областта на полските култури, може да се обясни и широкият диапазон на културите в научната й тематика от този начален период. Работи се с почти всички култури като се развива и селекционна дейност.
През 1910 г. към станцията се създава семепроизводно стопанство, което за кратко време размножава големи обеми елитни семена от различни култури за нуждите на земеделските стопани в цялата страна. Станцията установява връзка с различни научноизследователски институти извън страната.
ІІІ ЕТАП (1912-1921)
След периода на бурен разцвет на научноизследователската дейност настъпва време на застой. Това съвпада с Балканската и Първата световна война и продължава до 1922 г. Станцията е лишена от енергични кадри, които да поемат и продължат делото на учените-пионери. През този период няма условия за научна дейност и усилията са насочени към съхранение на постигнатото и запазване на Земеделската опитна станция.
ІV ЕТАП (1922-1944)
Настъпва време на организационно укрепване, изгражда се лаборатория, разширява се опитното поле и се доставя подходящо оборудване за нуждите на земеделския процес. Започва селекционна дейност при редица важни за страната земеделски култури като пшеница, ръж, ечемик, фасул и изследвания относно технологията на отглеждането им.
Увеличаването на научния потенциал допринася за разширяване на изследователската тематика. Разгърнатата интродукционна дейност значително обогатява колекцията от пшеница и южните маслодайни култури. Задълбочава се селекционно-подобрителната работа с тях. Селекционирани са ценните сортове пшеница – Феругинеум 0113, Еритросперум 084, Нитроеритросперум 05, Нигриканс 06, които са устойчиви на разпространените у нас раси на кафява и черна ръжда. Създадени и районирани са сортовете ечемик №196 и №347; фасул №186; ръж №362; царевица-Садовска каба; нахут – Узунджовски; фъстъци – Садовски правостоящи.
След 1935 г. основната култура, с която се развива селекционна дейност е пшеницата и се прилага половата хибридизация. Създадени са високопродуктивните сортове пшеница Дунавка, Марица, Садовска, Окерман; ръж сорт 019; памук сорт „Малков”.
Целият период на развитие на станцията от 1923 до 1944 г. се откроява с един нестихващ подем в изследователския процес и укрепване на станцията като жизнено звено по проблемите на селекцията на пшеницата и някои други важни за нашата страна земеделски култури.
V ЕТАП (1945-1976)
Основната научна дейност през този период е свързана със селекцията на мека пшеница и създаване на сортове, осигуряващи високи добиви при специфичната за Южна България екологична обстановка. Целенасочена подобрителна работа се води и с южните маслодайни култури – фъстъци, сусам и мак. Изследвания се провеждат и по агротехниката на тези култури.
През този период в Опитната станция са селекционирани сортовете пшеница Юбилейна 1, Юбилейна 2 и Юбилейна 3, Окерман 17, Надежда 2, Хеброс, Садово 1. Както е известно, със сорт Садово 1 нашата селекция се изравнява с върховните постижения на световната селекция и дълги години остава водещ сорт за Южна България.
Освен сортове пшеница са създадени нови за страната високопродуктивни сортове ръж № 53, № 70 и № 62; памук – № 1017, 1008, 1-66-51-15, 1-75-51-17; слънчоглед – С 1957; фъстъци № 1011, № 1717, Великан; мак – С 188, П 360; сусам – бял Садовски 857; Садово 1, Садово 2 и Садово 4.
Укрепва и се разширява материално-техническата база на станцията. След 1965 г. се построява специализирана лабораторна сграда за работа с пшеницата, вегетационна къща по фитопатология, 2,5 da стоманено-стъклени оранжерии за съкращаване на селекционния процес, семехранилище за съхранение на семена, стационарен участък за програмиране на добивите при пшеницата, битова сграда със столова и общежитие и други постройки. Обзавеждат се лаборатории по цитогенетика, агрохимия, технология на зърното, фитопатология и химическа лаборатория за определяне алкалоидите при мака. Увеличава се обработваемата земя и се изгражда експериментална база.
През своето историческо развитие земеделската опитна станция в Садово е имала следните наименования: Държавна земеделска опитна станция 1902-1920 г.; Държавна районна опитна станция 1921-1926 г.; Държавна районна земеделска опитна и контролна станция 1927-1942 г.; Държавна земеделска опитна станция „К. Малков” 1943-1953 г.; Земеделска опитна станция /ЗОС/ „ К. Малков” 1956-1977 г.
VІ ЕТАП (1977-2012)
През 1977 г. с ПМС се създава Институт по интродукция и растителни ресурси, който по-късно е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси “К. Малков”. Извършва се пребазиране на растителните ресурси от София в Садово. Научните направления в ИРГР включват научно-изследователска, приложна и обслужваща дейност в областта на растителните генетични ресурси, селекцията и биотехнологиитте. През този период е изградена Национална семенна генбанка, Лаборатория по растителни биотехнологии, ботаническа градина, компютърен център, музей, хербарий.